МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ "СЛЕДАТА „ШЕКСПИР“

Александър Шурбанов е български филолог англицист, писател и преводач на художествена литература. Той е автор на литературоведски изследвания, на книги с поезия, есета и пътеписи и на преводи на творби от английски и американски писатели.

Роден е на 5 април 1941 г. в София. Произхожда от стария български род от Охрид Шурбанови. Завършва гимназия в столицата (1958 г.) и специалност английска филология в Софийския държавен университет (1966 г.). Репортер в БТА (1963 – 1966). Аспирант по английска литература (от 1967 г.). Специализира в Съсекския университет (University of Sussex), Великобритания (1967 – 1968).[2]

През 1970 – 71 г. е лектор по български език и литература в Лондонския университет. През 1972 г. става кандидат на филологическите науки с дисертация върху поетиката на Джон Дън и постъпва като редовен асистент в Софийски университет, а през 1977 г. е избран за доцент по английска литература. Ръководител на Катедрата по английска филология (1977 – 79). Председател на Кабинета на младите преводачи от учредяването му (1974 – 78). Член на КП.[2]

През 1979 – 81 г. Шурбанов е лектор по българска литература и култура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. През 1983 – 87 г. е декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет. Председател на Българското дружество за британски изследвания (1990 – 1996). Става доктор на филологическите науки през 1993 г. и професор по английска литература през 1995 г. Ръководител на катедрата по англицистика и американистика в Софийски университет

Шурбанов е автор на литературоведски изследвания за английската ренесансова поезия, публикувани на английски език в „Годишника на Софийския университет“: „Преобразованието на елизабетинската поетична образност в творчеството на Джон Дън“ (1970), „Драматичната образност на Джон Дън“ (1973), „Символизъм на облеклото в поемата на Марлоу „Херо и Леандър“ (1973), „Някои функции на поетичната образност у Джордж Хърбърт“ (1975), „Метемпсихозата на „Доктор Фауст“ в „Изгубения рай“ (1983) и много други, публикувани в академични сборници и алманаси в България, Англия, САЩ, Мексико, Индия, Полша, Италия, Германия, Франция, Украйна, Гърция.[2]

Превежда стихове на английски и американски поети – Томас Уайът, Едмънд Спенсър, Филип Сидни, Майкъл Дрейтън, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Джон Дън, Ричард Каршоу, Джон Милтън, Андрю Марвъл, Уърдсуърт, Колридж, Байрон, Шели, Кийтс, Тенисън, Идит Ситуел, Оскар Уайлд, Йейтс, Одън, Филип Ларкин, Тед Хюз, Шеймъс Хийни, Роджър Макгоф, Карл Сандбърг, Робърт Фрост, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Арчибалд Маклийш, Робърт Лоуъл, Силвия Плат, Ричард Уилбър и др. Превежда поемата на Владимир Маяковски „С пълен глас“. Участва в „Антология на световната любовна лирика“ (1967), „Съвременни английски поети“ (1969), „Американски поети“ (1970), „100 шедьовъра на европейската любовна лирика“ (1978) и др. Превежда „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър (1970), “Изгубеният рай“ на Джон Милтън (1981), избраните стихотворения „И смъртта ще остане без царство“ на Дилън Томас (1992), „Великите трагедии“ на Шекспир (2012); съставя и превежда антологиите „Театър на английския ренесанс“ (1975) и „Английска поезия“ (1995).