МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ "СЛЕДАТА „ШЕКСПИР“
ПРАКТИЧЕСКИ УЪРКШОП: "Драматургията на живота"
"Драматургията на живота" – преживелищен психодраматичен и психоаналитичен анализ на реалността ‘по Шекспир’ с примери и персонажи от негови пиеси
водещ:
д-р Цветелина Йосифова, Магистърска програма "Артистични психо-социални практики и психодрама", НБУ
Уъркшопът предлага преживелищно изследване на мисленето за човека и неговата драма - в театъра, психодрамата и психоанализата, - чрез теоретично въведение последвано от практическа работа с откъси от текстове и персонажи от „Хамлет“, „Макбет“, „Венецианският търговец“ и др., както и примери и персонажи от днешната ни реалност.
Ако „… целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея…“ (по Шекспир), в психоанализата (по Фройд) мислим човешкия ум като сцена на преживяванията, несъзнаваните конфликти и отношения, които се пораждат между психичните обекти-персонажи на вътрешната сцена. В психодрамата (по Морено) разглеждаме човека като съвкупност от роли, които биват представени сценично и психодраматизирани в групата чрез действието, спонтанността и креативността. Психодраматичното представление добавя реалност към драмата на протагониста, и търси истината за човека в пространството на сцената, където автор на пиесата става самият той.
Ако катарзисът е емоционален преход в естетиката на Аристотел и начин да се назове пречистването и прозрението у зрителя, в Шекспировите трагедии той настъпва, когато публиката се освободи от негативните си емоции при сбъдването на трагедията. В психоанализата с катарзис описваме разтоварването на потисната емоционална енергия. В психодрамата говорим за действен катарзис или достигането до върхово състояние на преживяването, което носи ново разбиране и корективен опит за протагониста.
В пространството ‘помежду’ тези три концепции и теории за развитието на човека, способността му да бъде поет, да преживява вътрешни конфликти, да фантазира и играе, да се превъплъщава във въображаеми и реални роли, се случва срещата между психодрамата (по Морено), театъра (по Шекспир) и психоанализата (по Фройд).