МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ "СЛЕДАТА „ШЕКСПИР“
„СТАЯТА НА БРОДСКИ“ по текстове на Йосиф Бродски
Реж. доц. Снежина Петрова
"Самият сън е вече сянка" - заявява Хамлет.
Биографичният спектакъл за големия поет дисидент и Нобелов лауреат - Йосиф Бродски, може да се възприеме и като своеобразна референция към Шекспир и устойчивия образ на съня-смърт. Четем Бродски, а между редовете на петостъпния му ямб, на живота му като човека-остров, не спира да наднича Хамлет. Родината като затвор – метафора, валидна и за двамата.
Шекспир: „Смърт… Заспиваш…
Заспиваш… И сънуваш може би?...“
Бродски: „Джон Дън заспа, и всичко сън обзе –
картините, стените, пода, скрина,
завесите, ръждивото резе,
леглото, масата, свещта, килима.
…….
Спи всичко. В гробовете си добре
спят мъртъвци. Спокойно. А в леглата –
сред нощниците си като в море –
спят живите, прегърнати от самотата….“
И все пак, ако в трагедията на Шекспир броди Призрака на бащата, в света на Бродски броди Бог.