МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ "СЛЕДАТА „ШЕКСПИР“
„УНГАРСКА ХАМСИЯ“ по Ханох Левин
Реж. Десислава Шпатова
Клиент пита продавач дали има унгарска хамсия. Продавачът се задушава и умира пред очите му, но клиентът хладнокръвно отсича: „Значи… нямате унгарска хамсия!“ Така смъртта безмилостно се свежда до образа на незначителна мъртва хамсия. Виртуозните езикови игри и смислови обрати в скечовете на Ханох Левин демонстрират онази способност на езика, с която той излиза от правата логика, започва да импровизира смисли вън от нея и в резултат получаваме… парадоксите на живота, нещо като лудостта на Хамлет, като трагическите образи на неговите „чичо-татко“ и „стринка-майка“. Представлението „УНГАРСКА ХАМСИЯ“ е населено с призраците на екзистенциалните страхове, пресъздадени от Жена с шапка, пила и шоколад, от индийската баба Кащрабанка, от един мъж със странна шапка-кошница, от порядъчен ерген и неомъжена жена, които разговарят на здравни теми, от старата продавачка на хот-дог, която безмълвно осигурява време на клиента да помечтае за всички невъзможни неща в живота си, преди да получи заветния кренвирш – сварената и претоплена реалност, гарнирана с горчица и т.н. „При лудостта често се срещат такива находки, каквито рядко биват раждани от здравия ум“ - казва Полоний за Хамлет. И героите на Левин съществуват на границата на „здравия ум“, там, където страхът от смъртта си играе с човешкия мозък.
„Нашата роля и предназначение в света е да се озовем хванати под ръка и женени за беззъби старици, а всичко останало е само подготовка за това.“ Ханох Левин